За Коневъдство
За Коневъдство
Blog Article
Техническото съхранение или достъп, които се използват изключително за анонимни статистически цели. Без съдебна призовка, доброволно изпълнение от страна на Вашия доставчик на интернет услуги или допълнителни записи от трета страна, информацията, съхранявана или извличана само за тази цел, обикновено не може да се използва за идентифицирането Ви.
Шарановите стопанства се заселват главно шаран, бял амур, бял и пъстър толстолоб и др.
В допълнение, фотоволтаичните системи, тоест системите от слънчеви панели, често се монтират върху конюшни или складове. Ако вече сте инвестирали във водоструйка за почистване на фермата, можете също така да почистите добре фотоволтаичните системи с нея и съответните аксесоари.
Практически целогодишно се отглеждат на открито и в повечето случаи дори не се извършва подхранване през зимния период.
СПЕЦИАЛНОСТИ ПО ПРОФЕСИЯТА Коневъдство и конна езда
Ето и критериите на АБСК за породата Български спортен кон:
Костинброд и от частни стопани. Целта на тяхното развъждане е да се увеличи производството на висококласни коне за нуждите на конния спорт, а чрез използуване на тракененски жребци се подобряват и някои качества на отечествените породи коне.
Техническото съхранение Коневъдство или достъпът са необходими за легитимната цел да се съхраняват предпочитания, които не са поискани от абоната или потребителя.
Актуално Политика и факти Министерство на земеделието, храните и горите
В настоящия момент в „Кабиюк" се отглеждат елитни коне в следните секции - арабска, представена от Чистокръвен арабски кон и тип Шагия; Чистокръвна английска; Източнобългарска (полукръвна) и Шотландско пони. В този си вид, конезаводът продължава да играе решаваща роля за производство на елитни племенни и спортни коне, както и за подобряване на коневъдството в страната.
Една от емблемите на родното коневъдство е породата Български спортен кон (БСК), която през последните години се превърна и в една от най-разпространените в нашата страна.
„Основният проблем на коневъдството в България се състои в това, че за своето съществуване браншът разчита единствено на любовта на собствениците към конете им. Поголовието на трите автохтонни български породи Дунавски, Източнобългарски и Плевенски кон се доближава до критично ниво.
От археологическите разкопки става ясно, че траките отглеждат различни породи – от примитивни породи коне за превоз на товари и земеделска работа до елегантни расови коне, предназначени за езда от царе, благородници с по-висок ранг или воини.
Главата е с удължена лицева част, а шията е дълга и добре замускулена. Гръдният кош е дълбок, широк и дълъг. По екстериор Дунавските коне се доближават до малкия Нониус. Цветът е черен и по-рядко тъмнокестеняв.